ЕНОРИЙСКИ ХРАМ "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"

В С. ВРАБЕВО

         Първият обществен строеж в с. Врабево след Освобождението ни от турско робство е бил построяването на храма. До построяването на храма жителите на с. Врабево се черкували в с. Бериево, а по-късно и в с. Враца /Стефаново/, тъй като и двете села били български още преди Освобождението и имали църкви и свещеници. До построяването на храма за параклис, където се извършвали някои църковни служби: тайнство, кръщене, венчаване и други, без света литургия, бил използван първият етаж на двуетажна турска сграда в югоизточната част на дворното място, където е построена църквата. Вторият етаж се е използвал за училище.

         В началото на 1891 г. старата турска сграда била съборена и отпочнал строежът на храма. За майстор, който да ръководи строежа на врабевени, пазарили Павел Колев от Бижовци, Тревненска околия, прочут като изкусен майстор на мостове и църкви. Майсторът, дядо Павел, бил изключително скромен човек. Със своята доброта и трудолюбие увличал работниците - строители, работещи с него. Строежът започнал на 9.03.1891 г. и завършил няколко дни преди 8.11.1891 г. Бързото изграждане на храма се дължало на добрия майстор, ентусиазма и религиозността на населението. В строежа участвали всички - и бедни, и богати. С волски коли карали камъни, плочи, греди и стълбове. Повечето икони били доставени като подарък от местни и странични християни. Всичко за строежа било подготвено още през 1890 г.

         На 8 ноември бил осветен от тогавашния управляващ Ловчанска епархия Епископ Партений, по-късно Софийски митрополит. По настояване на църковният настоятел Пенчо Лалев Марешки името на църквата било прието да бъде Св. Архангел Михаил и храмовият празник - 8 ноември.

         Храмът, построен на площ 200 кв.м, има корабна форма. Сводът се крепи на 6 каменни колони. Състои се от три части: арктика, средна и олтар. Средната част има балкон. Между средната част и олтара е иконостасът с три реда икони. Четирите големи икони е изографисал Рачо Тихолов от Габрово. Другите икони са рисувани от иконописци от тревненската школа. Царските двери са направени от дърворезба. На тях има изразени църковни библейски сюжети - образа на Архангел Михаил и божията майка.

         В 1892 г. в селото идва свещеник Христо Стоев Калоферски, роден в Калофер през 1845 г. Бил е ученик на Ботю Петков, бащата на Христо Ботев.

         Ръкоположен е за свещеник от Иларион Макариополски в Пловдив. В началото идва в махала "Джокарите", Троянско. Преди да дойде във Врабево е свещеник в Млечево. Като пръв свещеник в с. Врабево има големи заслуги за обзавеждането на храма. Отличавал се със своята скромност и трудолюбие. В свободното си време строил дуварите при чешмата на "Ламбанка" и подпорната стена на дерето.

         В местността "Держика" е правил баражи по долчината и подпорна стена под пътя. Починал е през 1939 г.

         Свещеници, служили във Врабево:

         Христо Стоев Калоферски

         Стефан Христов Калоферски - познат под името поп Станчо.

          /Убит е в Първата световна война./

         Свещеник Трифон Матев Ковачев

         Йеромонах Инокентий /руснак/

         Протоирей Христо поп Йоакимов

         Протоирей Любомир поп Трифонов Ковачев

         Протоирей Петър Илиев Зъзров /от 1999 г. свещено-иконом/

         На 8.11.1991 г. се проведе честването на 100 години от построяването на храма. Със съдействието на Кметството, завод "Чавдар", Земеделската кооперация и населението се извърши частичен ремонт на храма. Вечерта срещу 8 ноември се проведе всенощно бдение, на което служиха свещеник Иван Михов от София и прот. Петър Зъзров. Пяха Ангел Тасков, певец в "Св. Александър Невски" в София и свещено-иконом Илия Христов Ковачев от гр. Враца. На 8 ноември служи Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Григорий. Пя църковен хор от гр. Троян с диригент Иван Генков. Пред паметника на загиналите във войните врабевени се отслужи заупокойна литургия. След 107 години, на 10.01.1998 г. жителите на с. Врабево полагат голяма и майсторски изработена мозаечна храмова икона на "Св. Арх. Михаил". Инициативата за изработката и полагането е на фирма "Врамед", която подсигурява средствата, както и на Кметство - с. Врабево.

         Освещаването се извърши от Смолянския Епископ Нестор, игумен на Троянския манастир. В деня на освещаването на иконата кметството и фирма "Врамед" организираха общоселски курбан и всенародно веселие.

         Януари 1998 г., с. Врабево, община Троян.

-------------------------------------------------------------------

СНИМКА

1. с. Врабево - Мозаична икона на св. Архангел Михаил,

монтирана на входа на храма "Св. Архангел Михаил" във Врабево. Иконата е дарение от Минко Ив. Минков от Карлово и

Борис Серафимов Васев от гр. Дупница - съдружници във фирма "Врамед" ООД - с. Врабево, осветена на 10.01.1998 г.

2. с. Врабево - църквата "Св. Архангел Михаил" - снимка 2001 г.

------------------------------------------------------------------------------

ТЕЛЕГРАФО - ПОЩЕНСКА СТАНЦИЯ

         Интересна е историята на ТП служба в с. Врабево. Преди Освобождението Врабево се числяло към Севлиевската кааза /околия/ и чрез Севлиево са получавали турските писма - частни и обществени. След Освобождението, при новото административно разделяне на страната Врабево била причислено към Троянска околия. Веднъж в седмицата нарочен човек отнасял общинските и частни писма през с. Белиш до Троян. От Троян писмата два пъти седмично пак по пешеходец са отнасяни за Ловеч. Това продължило чак до 1883 г. Седем години след Освобождението, през 1885 г. се основава междуселска поща с държавни куриери. Това е по времето на Сръбско - българската война. Няколко години след това писмата от Врабево са носени от общинските служители до Троян, докато бил назначен специален куриер. Един от първите куриери бил Добри Иванов Добрев /наречен "Пощата"/. Това име дядо Добри завещал и на своите наследници, които и днес го носят. Три пъти седмично, възседнал добре охранен кон, с кожени дисаги на седлото Добри Иванов отнасял писмата и колетите на врабевени до Троян през с. Белиш и от там вземал писмата и колетите за Врабево. Дълги години изпълнявал тази служба дядо Добри. Интересно е да се знае, че официално дядо Добри Иванов е роден на 7.10.1876 г., но по сведения от неговата внучка Добрина Иванова Добрева той всъщност е роден четири години по-рано - 1972 г. Родителите му са скрили истинската година на раждане, за да не го вземат турците за еничари. Дядо Добри умира на 12.07.1972 г./столетник/.

         След дядо Добри носенето на пощата се поема от други хора, предимно от Дебнево, които тръгвали сутрин от това село, минавали през Врабево и Добродан и са отнасяли писмата и колетите от трите села до Дълбокдолското ханче, където ставало разпределението им. От тук куриерите са вземали пощата пак за трите села. Поща имало вече всеки ден.

         Трябва да се знае, че писмата се събирали от общинските служители тъй като ТПСтанция не е имало. До обявяването на Балканската война кореспонденцията в селото била сравнително слаба. Писма са получавани повече от мъжете, отишли на печалба в Унгария, Русия, Америка и други страни. По-много писма започнали да се изпращат и да се получават през време на войните 1912 - 1918 г. Самите писма в селото се разнасяли от общински служител /Кехаята/, който за улеснение ходел в училище и ги раздавал на учениците със задача да ги раздадат на селяните . Този начин на пощенски услуги продължил до откриването на ТПСтанция във Врабево.

         През 1915 г. Първата световна война била вече в своя разгар. По-будните врабевени с интерес и страх следели военните събития. Това ги накарало да помислят за откриване на ТПСтанция, чрез която щяло да се улесни получаването на повече вестници и други сведения за събитията в Европа и у нас. За откриване на станцията най-голяма заслуга има Недялко Иванов Спахийски, които не пожалил труд и сили за тази културна придобивка за Врабево. Той използвал свои лични връзки с влиятелни хора и най-после дошло съобщение, че във Врабево ще има ТПСтанция. Станцията била открита на 2.II.1915 г. За началник на станцията бил назначен Недялко Павлов от с. Орешак, а за раздавач Недялко Спахийски. Двамата положили много труд за намиране на помещение, за подреждането на станцията, за снабдяване с инвентар. Всичко това обаче било преодоляно. Общинският съвет начело с кмета Минко Г. Рътковски отпуснал две стаи - южните, на съвета, където се настанила станцията и тя започнала да работи. Отначало имало само един телеграфен апарат.

         На 26 юли 1915 г. дошъл финансов инспектор, който ревизирал финансовата част и написал в книгата за препоръки и похвали, която се намирала в архивата на станцията, най-ласкави думи за работата на служителите.

         В същата книга е отбелязано, че е правена ревизия от инспектори през 1918 г., 1921 г. и по времето, когато началник на станцията е бил Недялко Павлов. Около 1923 г. навярно след преврата на 9 юни, излязло разпореждане на Министерството на пощите, според което началниците на ТПСтанции трябва да са завършили специални курсове за да добият право да заемат тази длъжност. Това се отнасяло за онези, които нямали образование, а само практика, какъвто бил и Недялко Павлов. Ето защо, той напуснал Врабево и отива в София да следва курсове, за да получи квалификация за началник на станция. За известно време за началник на станцията във Врабево е Христо Диков от Севлиево, който след това живял в София. Според неговите спомени при него, в станцията, прекарал голяма част от времето си уволнения като комунист учител Нено Даракчиев. Раздавач бил Васил Ст. Топузов.

         През 1925 г. за началник на станцията е назначен Георги Янакиев от гр. Ловеч. Георги бил културен човек и образцов пощенски служител. Той не се задоволявал само с работата си в станцията, а вземал дейно участие в културния живот на селото. Във Врабево стоял до 1927 г., когато се завръща Павлов - вече с права, и става отново началник на пощенската станция.

         Недялко Павлов продължил да служи чак до 1947 г., когато се пенсионирал. Станцията предал на Васил Кинов от Добродан.

         От откриването на станцията до 1937 г. раздавач е бил все Недялко Ив. Спахийски.

         Справедливостта изисква да се отдаде достойно място на двамата Недялковци за закрепването на станцията с добрата си работа. Наред с кооперацията станцията /пощата, както я наричали хората/ била втория спестовен институт, на когото хората вярвали и без страх внасяли спестените си пари. Тази вяра почивала преди всичко на честните пощенски служители - двамата Недялковци.

         През 1937 г. за раздавач е назначен Симеон от Бяла Слатина. Макар и от далече, Симеон бързо опознал хората и става техен любимец и всички почнали да му викат Монката.

         Работи до 1947 г., когато раздавач Иван Хр. Връцков от с. Врабево, служи от 6 юли 1947 г. до 1 март 1949 г.

         От тази дата длъжността раздавач се заема от Марко Спасов Коркински до 1973 г. През 1943 г. временно раздавач е бил Георги Денчев Панагюрски. По нареждане на по-горните власти Васил Кинов трябвало да се върне началник станция в с. Добродан, а станцията във Врабево предал на Никола Петров Калестровски на 11.II.1948 г. Този младеж бил от Врабево и имал специално образование - завършил Телеграфо - пощенско училище. Започнал работата си с амбиция да модернизира и подобри службата. През негово време била отпусната първата щатна бройка за телефонистка. На тази длъжност била назначена Мария Николова Петрова - жена на началника.

         На 20.Х.1951 г. за началник на ТПСтанцията е назначен Христо Цвятков Кънев, от с. Врабево, със специално образование - ТП училище, работил като такъв до 1991 г. Награден е с медал "100 години пощи в България" и знака "Отличник" на министерството.

         През 1950 г. съвета закупува радиоуредба. Първата говорителка и отговорничка на радиоуредбата е назначена. Станка Коева. От 1951 г. радиоуредбата минава към пощата и от тази дата тя е преместена в кооперативния дом.

През 1965 г. служителите от пощата провели разяснителна работа за ползата от телефонни услуги и 100 души се снабдяват с телефони.

         Втората квартира на ТПСтанция е втория етаж в къщата на Стойковица Керкенезка. Третото помещението е къщата на Михо Велчев, четвъртото - къщата на Лалю М. Топузов, от където през 1951 г. е преместена в кооперативния дом.

         Христо Цвятков Кънев старателно е записал в една тетрадка важни моменти от по-новата история на станцията:

         - 19.II.1975 г. - станцията се премества в нова административна сграда, с нова автоматична централа KRC от 130 поста;

         - 15.VI.1977 г. - монтира се нова автоматична телефонна централа АТЦ А-29 с 300 поста, които се заемат до края на годината;

         - ХII.1976 - V.1977 г. - извършва се кабелизация на телефонната мрежа;

         - II.1978 г. - извършва се разширение на АТЦ-29 с нови 200 поста;

         - 9.VI.1979 г. - монтира се дизелов агрегат за аварийно захранване на централата;

         - VII.1981 г. - въвежда се еднопосочно /изходно/ далечно набиране;

         - 13.IV.1984 г. - пуска се в експлоатация телефонен кабел до Троян с 10 линейно изходящо и входящо набиране;

         - 1985 г. - подменя се радиоуредбата с транзисторна;

         - 1.V.1988 г. - извършва се разширение с нови 100 поста, по-късно е включена в национална мрежа за автоматично избиране;

         - 1988 г. - кабелизация на радиомрежата;

         В станцията са работили и продължават да работят и до сега /2001 г./:

         - Бона Зъзрова - от 1980 г. като раздавач, телефонистка, касиерка, а от 1981 г. - като началник;

         - Недка Иванова - от 1980 г. като телефонистка, а след това като монтьор АТЦ;

         - Радослав Илиев - от 1990 г. като монтьор АТЦ.

         В отделни периоди на различни длъжности са работили: Нина Василева, Райна Петрова, Стефка Стефанова, Бонка Райкова, Румяна Тодорова, Мария Докторова, Мирослав Михов, Димитрина Иванова, Васил Зъзров, Мария Толекова, Симеон Богданов, Пламен Палингурски.

         Сега /2001 г./, станцията разполага с 600 телефонни поста, 340 радиоточки, раздават се пенсиите на над 450 пенсионера.

     Заслужава да се кажат няколко реда и за развитието на спорта във Врабево, за да се знае при какви трудни условия са направени първите стъпки.

Било 1922 г., когато учениците от прогимназията във Врабецо изявили желание да си купят истинска футболна топка. Учителят по гимнастика тогава Лалю Стоянов Топузов, проявил разбиране, но казал:

“- Ученици, за да си купите футболна топка, трябва да съберете по един лев помежду си, защото други обществени средства няма.”

Децата трябвало да се молят и плачат на родителите си, за да им дадат по един лев за топка. Тогава парите не достигали в къщи за най-необходимите неща – газ, сол, цървули, и с голям труд събрали парите за футболна топка.

Това било голяма радост, защото тогава по селата момчетата играели с малки топки, направени от говежда козина. От събраните пари останали и за закупуване на един железен лост. Направили дървена успоредка и така била създадена материална база за физическа култура и спорт във Врабево /тогава я наричали “гимнастика”/.

Ето какво пише в спомените си Христо Влашки:

“Първоначално имаше спорове кой да бъде домакин на топката. Понеже всички желаехме да я пазим, пак учителят реши въпроса топката да стои при него и когато ходим да играем, той ни я даваше и за всеки отделен случай определяше кой да я вземе и после да му я върне.Той се стремеше всеки от нас да изпита това удоволствие – да вземе от него топката и след игра отново да му я върне.

Към нас постепенно се присъединиха и свободните младежи. Играехме и на лоста, и на успоредката, но най-много се увличахме по футбола. В края на селото ни имаше една много чиста и хубава поляна – “Хармането”, където направихме футболното си игрище и тичахме боси след топката до насита.

Първоначално играехме най-примитивно, без да знаем голяма част от правилата на футболната игра. Обикновено се разделяхме на две групи по равно, независимо от бройките, и почвахме едни срещу други, тогава само за вратаря се знаеше точното място.

По-късно, особено през 30-те години, спорта мина в свободната младеж, където пак най-много се играеше футбол. Научихме всички правила и започнахме да играем приятелски мачове с футболистите от други – по-големи села.

Футболни отбори тогава имаше в с. Градница и с. Чадърли /сега Сенник/, Габровско. С тях играехме приятелски мачове, ние с каруци ходехме там, те идваха при нас. Някои от тези срещи сме документирали с фотоснимки.

Необходимо е да се знае, че тогава нямахме специални спортни екипи, а играехме с кой каквито дрехи има. Обикновено с къси гащета, по потник или някаква фланелка."

Спорта непосредствено след 1950 г. придобил голяма масовост. В "Спартак" - Врабево се поддържали редица спортове като: футбол, баскетбол, волейбол, ръгби, лека атлетика, шах, гимнастика, тенис на маса и др. Врабево се класира на IV-то място в страната на Републиканската селска спартакиада.

Отборът на "Спартак" - Врабево по ръгби през 1979 г. участва в Републиканското първенство, като се класира на IХ-то място. Мерили сили с такива отбори като "Левски" - София, "Локомотив" - София, "Янтра" - Габрово, Костинброд и др.

Най-популярен спорт за селото си оставал футбола. Отборът винаги е играл в "А" окръжна група, където има спечелени: едно I-во място с треньора Стефан Пунчев, две II-ри места с треньорите Емил Цвятков и Стефан Спасов.

Много млади хора от Врабево са минали през футболния отбор: Иван Стойнов, Георги Николов, Димитър Дочев /Щтаера/, Радослав и Тодор Койнакови, Ангел и Марин Петкови, Минко и Константин Карагьозови, Станчо Мътито, Петко Кръстев, Марин и Георги М. Генкови, Михаил Данаилов, Иван Петков /Шмагата/, Петър Игнатов Георгиев, Минко Маринов /Паяка/, Петър Дамянов, Марин В. Киров, Михаил Матеев, Слави Топузов, Стефан Никовски, Владимир Прокопов, Марин Борисов Папазов, Данаил Цолов, Михаил П. Магдалински, Рени Пенчев, Росен Илиев Савев, Росен Стратев, Найден П. Венков, Петър Николов и още, и още..., невъзможно е да се изредят всички.

Като добри футболни треньори във Врабево са работили: Стефан Пунчев, Стефан Спасов, Емил Цветков, Иван П. Стойнов, Иван П. Стоянов /Докуза/, Петър Дамянов, Марин Петков и др.

В началните години отборът се спонсорирал от ТКЗС, Потребителна кооперация "Взаимопомощ", ММЗ "Чавдар" и фирма "Врамед" ООД - с. Врабево, а последните няколко години спонсори на отбора са неговите бивши футболисти: Марин Борисов Папазов и Данаил Цолов. Много отбори от "А" окръжна група отпаднаха поради липса на средства като Троян, Орешок, Калейца, Балкан и др.

В момента "Спартак" - Врабево е член на "А" окръжна група и футболният отбор добре защитава екипа на родния "Спартак".

Днес във Врабево има добре изграден и съоръжен спортен комплекс с футболно игрище, баскетболно игрище, плувен басейн /още недовършен/, писта /недовършена/, салон за спортна гимнастика.

Физкултурното дружество “Спартак” във Врабево е излъчвано три пъти за комплексен селски окръжен първенец и три пъти е било на второ място. По спортна гимнастика също е било окръжен първенец и няколко пъти е достигало до финалите на републикански първенства.

Отборите по футбол и баскетбол почти винаги са били в първите редици на окръжния спорт. Физкултурното дружество “Спартак” – Врабево е излъчило майсторите на спорта по троен скок Васил Петков Караиванов и Светослав Лалев Топузов.

------------------------------------------------------------------------------

СНИМКА

1. с. Градница - 21.06.1936 г.,– другарска среща на футболните отбори на с. Врабево и с. Градница.

------------------------------------------------------------------------------

ТУРИСТИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ ВЪВ ВРАБЕВО

         Началото на организиран туризъм във Врабево е сложено през есента на 1925 г. Ето какво пише в спомените си Пенчо Далеков:

         "По инициатива на Стефана Попова - голяма любителка на Балкана, през есента на 1925 г. беше организирана голяма младежка екскурзия до връх "Юмрукчал" /сега "Ботев"/. Екипирани най-просто с торби, свински цървули, с по една малка черга, около 20 младежи и девойки се отправихме към Балкана... Така се зароди във Врабево туристическото движение".

         Пенчо Далеков описва подробно още две икскурзии.

         Със създаването на гимназията се организират много екскурзии в страната и чужбина от ученици, учители и младежи от селото.

УЧАСТИЕ В БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

         Впървите дни след 9.IХ.1944 г. по инициатива на РМС започва организирането на младежки бригади. Работело се е рледимно на национални обекти с особена важност: прохода "Хаимбоаз", Димитровград, язовирите "Стамболийски" и "Копринка", ЖП линиите Перник - Волуяк, Ловеч - Троян, Самуил - Силистра.

         Във Врабево първото събрание за записване на бригадири е проведено през 1946 г. в малкия салон на училището. Разяснени били условията за работа. Основното условие е било доброволността и безплатния труд. На бригадирите се осигурявали само дрехи, инструменти за работа, условия за спане /предимно палатки/ и храна.

         Ето какво си спомня Стефан Павлов:

         "Получи се голямо въодушевление. Записаха се много младежи за ВЕЦ "Видима". За участие в международна бригада в Югославия бе определен Пею Маринов Пеев. През следващите години врабевските младежи редовно участваха в бригадите на националните и местни обекти. Записал съм над 100 младежи и девойки, някои от които са участвали по два, три и четири пъти."

         Всички студенти са били на бригада през летните ваканции.

         Незабравими ще останат срещите на ученическите бригади от Врабево с един от ветераните на бригадирското движение - учителя по музика Борис Цанков Бакалов.