Медицински специалисти
След освобождението от турско робство здравеопазването във Врабево се изпълнява от народни лечители, които се опитват да лекуват различни болести. По-известни от тях са: Колю Иванов – лекувал високо кръвно налягане, като изсмуквал от болния кръв с рог; Минко Ив. Ганеков – лекувал дифтерит (гущер) с тютюн; баба Стана Иванова Тутекова – особено прочута, лекувала хора и добитък; Свещеник Трифон Матев Ковачев и Цонко Димитров, а в последствие и синът му Димитър - лекували счупени и навехнати ръце и крака.
Първият фелдшер, назначен във Врабево през 1905 г., е Адам Лейновски – руски евреин, избягал от Русия поради погромите срещу евреите. След него се изреждат Иван Маринчевски от Койнаре и Пенчо Иконописов от Ловеч.
Първият лекар, пристигнал във Врабево през 1938 г, е д-р Тодоров от с. Дойренци, Ловешко. По-късно той става асистент в Трета градска болница в София, а след това – управител на санаториума на МНЗ в Златни пясъци – Варна. След него във Врабево работят много лекари, като: Илия Илиев от София, Базаров от Ботевградско, Минко Василев Минков от Врабево, М. Топалов, Р. Терзиев, Минко Радков, Кожухаров от Видин, Маринов, Чомпалов, Зайкова, Доневска, Маринова.
Д-р Цвятко Стоянов Джаралийски
Най-дълго време – 22 години, работи във Врабево д-р Цвятко Стоянов Джаралийски. Той е роден на 17 септември 1914 г. в с. Врабево. произхожда от прогресивно селско семейство.
Начално и основно образование завършва в родното си село. Гимназия до 12 клас учи в гр. Ловеч.
Военната си служба отбива в гр. Русе през 1936 г. – 1938 г.
След като се уволнява, постъпва на работа в селкоопа в с. Белиш, Троянско и там работи до края на 1939 г. като касиер. След това се премества на работа в с. Врабево отново в селкоопа като касиер – счетоводител и работи до края на март 1944 г., когато го вземат запас на гръцката граница до края на октомври същата година.
През 1943 г. сключва граждански брак с Мария Атанасова Цвяткова. На 10 юни 1944 г. им се ражда първият син - Стефан. Есента на 1945 г. се записва да учи медицина. Същата година им се ражда и вторият син – Александър. Учи 6 години медицина и 1 година стаж и през 1951 г. постъпва като лекар – ординатор в болницата в с. Ново село и работи там до 1954 г., когато се премества в болницата в с. Дебнево, като лекар – ординатор, където остава до януари 1957 г. Завръща се в родното си село Врабево и работи като участъков лекар до 1976 г. След пенсионирането си продължава да работи до 1980 г. След това напуска работа и постъпва като лекар в Българския морски флот – Варна. Пътува година и половина с кораби по морета и океани.
Д-р Цвятко Джаралийски има главна заслуга за развитието на здравеопазването във Врабево. По негова инициатива е създадена една от най-добрите селски здравни служби в района, в която работят лекар, зъболекар, фелдшер, училищен фелдшер, акушерка и медицинска сестра.
Д-р Джаралийски е всепризнат като много добър диагностик, познаващ проблемите и наследствените заболявания на всички врабевени, отзоваващ се на повиквания по телефона и оказващ незабавна помощ на нуждаещите се. Изключително внимателен с пациентите си, той е почитан и уважаван лекар от своите съселяни.
Благодарение на него много добра специализация получава и фелдшера Радион Маринов Спахийски. Голямо внимание отделя и на училищното здравеопазване. Значителна заслуга има за откриване във Врабево на климатична гимназия за гръбначни изкривявания.
Активно участва в обществено – политическия живот на селото. Награждаван е с много държавни отличия: ордени и медали от Държавния съвет на НРБ и от Министерството на народното здраве. Умира на 20 октомври 1983 г.
Д-р Минко Василев Минков
Добри спомени във Врабево са запазени за о.з. полк. д-р Минко Василев Минков, работил като участъков лекар в селото от 1945 г. до 1947 г., както и за това, че като главен лекар на Военна болница – гр. Плевен оказва помощ на всички врабевени с по-сериозни заболявания.
Няма случай, в който врабевенин да не е получил квалифицирана помощ от д-р Минков в Плевен. Той е човек, който силно обичаше родното си село и е помагал винаги когато може и с каквото може на Врабево и врабевени.
О.з. полк. Минко Василев Минков е роден на 16 март 1916 г. в с. Врабево. Основното си образование получава в родното си село, а средното завършва в Троян и Ловеч. Висше образование – медицина, учи две години в Унгария, но поради войната се завръща и завършва в България. По-късно специализира хирургия.
В революционното движение против фашизма се включва още като ученик. Познавал е и е помагал на нелегалния Минко Карата. Като студент участва активно в живота и акциите на БОНСС. Поддържал е връзка и е помагал, като е предоставял квартирата си на нелегалния деец на бойните групи Никола Драганов от с. Бериево, който през пролетта на 1943 г. е убит в София. През ваканциите се включва в обществено – политическия живот във Врабево. През януари 1943 г. по негова инициатива и ръководство в дома на Михаил и Борис Боеви се провежда нелегална сбирка на младежи – средношколци и студенти, за активизиране на антифашистката и помощна дейност за партизаните. През есента и зимата на 1943/1944 г., след провала на организацията на РМС и РП и арестуването на Васил Босев и ремсовия актив, по негова инициатива и със съдействието на Марин Йонков (Шишко), Пенко Касалийски, Кънчо Пеевски, Борис Боев и др. се възстановява дейността на РМС и партийната организация, както и връзките с партизанската чета, като ъ се оказва необходимата помощ и подкрепа. Във връзка с бързо развиващите се събития и планираната акция на партизанската чета за овладяване на Врабево под ръководството на Минко Минков на 5 септември 1944 г. в местността “Парезлика” се провежда нелегална сбирка, на която присъстват още Марин Йонков, Станю Босев, Кънчо Пеевски, Христо Павков, Борис Д. Боев, Борис Р. Боев. Вечерта на 9 септември 1944 г. се организира масово посрещане от врабевени на полит-затворниците с многолюден митинг на площада. В разговор по телефона със с. Враца се получава погрешно съобщение, че партизаните са слезли там и поради това не се отива на последната среща с тях. Властта в селото формално се взема сутринта на 10 септември 1944 г. от Васил Босев, Минко В. Минков и Марин Йонков. Изпратените за установяване на контакт с партизанската чета в с. Враца Борис Боев и Христо Генков научават неприятната вест, че четата не е слизала в селото. Тя идва във Врабево вечерта за провеждане на планираната акция. На 11 септември е импровизирано тържествено влизане в селото на партизанската чета и е организирана народна трапеза в черковния двор, за което има запазени снимки, направени от Кънчо Пеевски.
О.з. полк. Минко Василев Минков работи две години във Врабево като участъков лекар.
Военната си служба отбива като лекар – фелдшер – школник във Военната болница в Плевен. През 1947 г. се оженва за Тотка Минкова от с. Балканец. И двамата му сина са лекари, големият – Венцислав, е запасен полковник. През 1948 г. след едномесечен курс Минков е произведен в чин капитан и назначен за лекар в ШЗО – София, а през 1951 г. е преместен на длъжност дивизионен лекар в гр. Плевен.
През 1953 г. е назначен за началник на Военна болница – Плевен, където стига до чин полковник. Под негово ръководство болницата е изведена на едно от първите места сред военните болници. Изявява се като честен, справедлив и взискателен към себе си и към подчинените, за което се ползва с голям авторитет.
Включва се в обществения и политически живот и спечелва признанието на обществеността в Плевен. Винаги и оказвал съчувствие и помощ на всички врабевени и хора от троянската селищна система. След пенсионирането си през есента на 1975 г. всяко лято прекарва в бащиния дом на съпругата си в с. Балканец, но до последната година на своя живот той поддържа зеленчукова градина във Врабево. Участва в обществения живот на селото и със съвети, и с пряко участие.
Взема участие при учредяването на Земеделска кооперация “Зора”, в образуването на местната организация на БСП, включва се в чествания и тържества. Като голям родолюбец винаги проявява интерес към живота във Врабево. Умира на 17 февруари 1999 г.
